По света


Русия

Служба внешней разведки (СВР) - Служба за външно разузнаване
       Разузнавателна организация на Руската федерация. Създадена през 1991 г. Приемник на ПГУ на КГБ (външно разузнаване). Основни насоки в дейността са политическото и научно-техническото разузнаване, контраразузнавателното обезпечаване на руските представителства и граждани в чужбина, както и борбата с тероризма, трафика на наркотици, незаконния трафик на оръжие и хора. Центърът се намира в Москва - Ясенево.
       В своята дейност СВР използува преди всичко агентурни средства. Широко застъпени са също така активните мероприятия, специалните операции, а в последните години - и използуването на Интернет. Службата разполага с много добре организирана агентурна мрежа практически в целия свят. Като основни прикрития се използуват официални дипломатически длъжности. В много страни има изведени и внедрени нелегали.
       Официален website на СВР (на руски)

Главное разведывательное управление (ГРУ) - Главно разузнавателно управление
       Военно разузнаване на Русия. Наследник на ГРУ на СССР. Създадено е през 1918 г. Основните насоки на дейността му са в областта на стратегическото, оперативното и военно-техническото разузнаване. На негово подчинение са също така Частите със специално предназначение (Спецназ), разузнавателните спътници на Русия (СССР) и подслушвателните и прехващателни станции по целия свят, включително базираните на кораби.
       Основните свои успехи ГРУ постига по време на Втората световна война (1939-1945). За заслуги по това време 121 офицери от военното разузнаване са удостоени със званието „Герой на Съветския съюз“.
       И през годините на Студената война ГРУ работи изключително ефективно. Особено сериозни са успехите, постигнати на територията на САЩ и прилежащите страни - Канада и Мексико. Счита се, че в този регион военното разузнаване на СССР е извършвало значително по-мащабна дейност от ПГУ на КГБ.
       След разпадането на СССР структурите на ГРУ не се променят съществено и Управленито продължава своята дейност в полза на Руската федерация.
       В дейността си ГРУ разчита основно на агентура, както и на технически средства за набиране на информация. Офицерите на задгранична работа използуват като прикритие преди всичко апарата на военните аташета.


САЩ

Central Intelligence Agency (CIA) - Централно разузнавателно управление
       Основна разузнавателна организация на САЩ. Създадено е през 1947 г. върху базата на съществуващото през ІІ световна война Управление на стратегическите служби. Основната му дейност е насочена в областта на агентурното разузнаване и специалните операции. В различни периоди от съществуването си се занимава също така и с въздушно, космическо и радиоразузнаване. Централата се намира в Ленгли, Вирджиния.
       ЦРУ поддържа широка агентурна мрежа по целия свят. В много страни, особено в слабо развитите, разполага с агенти за влияние на най-високо равнище - депутати, министри, премиери, крупни бизнесмени и др.под. Благодарение на тези средства Управлението е отлично информирано и има възможност да насочва политиката и икономиката на много държави в желаната от САЩ насока. При вербовката на агентура Управлението разчита основно на материалната база, като не са редки случаите и психологическа такава (шантаж).
       Особено сериозни са успехите на ЦРУ в ликвидирането и подмяната на неудобни политически режими с лоялни към САЩ такива. Такива операции са извършвани по различно време в почти всички латиноамерикански държави, много африкански и азиатски, както и на други места по света. Но може би най-големият успех на Управлението е ликвидирането на социалистическата система в Източна Европа и бившия СССР. Разбира се, допуснати са и сериозни провали, като най-фрапиращият може би, са многобройните безуспешни опити за унищожаване на социалистическата власт в Куба и физическото ликвидиране на нейния ръководител Фидел Кастро, продължаващи от 1961 г. до днес.
       Официален website на ЦРУ (на английски и още 8 езика, вкл. руски)

National Security Agency(ANS) - Агенция за национална сигурност (АНС)
       Основна разузнавателна организация на САЩ за радиотехническо разузнаване. Занимава се също така с обезпечаване комуникациите на САЩ в страната и по света, шифроване и криптиране, както и пробиване на противниковите шифри и криптосистеми.
       АНС разполага с радиопрехващателни станции практически по целия свят, кораби, самолети и спътници. От средата на 90-те години на ХХ в. тези станции са свързани в глобалната система „Ешелон“, заедно със съответните инсталации на Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. По тъкав начин се осъществява глобално прихващане на телефонни разговори (стационарни и мобилни), факс-комуникации, интернет-връзки, както и на радиосигнали със специално предназначение - радарни, насочващи, спътникови и др. На практика се прихваща всичко в радиоефира. Благодарение на това АНС разполага с най-пълна информация - разузнавателна, икономическа, търговска, лична. При това тази информация е не само относно противници на САЩ и съюзните им държави, а и за съюзници, както и за отделни фирми и лица - чуждестранни и американски.
       Агенцията обработва огромно количество информация, като за целта използува най-модерна техника и алгоритми. Съществува твърдение, че обемът на обработваната информация е такъв, че до края на 70-те години на ХХ в., когато всичко се е обработвало на хартиен носител, централата на АНС не е плащала за гориво за отопление, т.к. през целия зимен период е изгаряла ненужните документи.
       Всичко, свързано с АНС, е с най-висок приоритет на секретност. Централата се намира във Форт Мийд, Мериленд. Личният състав е отлично засекретен и легендиран. Предполага се, че в Агенцията работят около 20000 служители в Централата и други около 100000 по света. Също по предположения, годишният бюджет на АНС е около 5 млрд. щ.д., без спътниците.
       Официален website на АНС (на английски)


Израел

Ha Mossad Le modi'in Ule Tafkidim Meyuhadin (Mossad) - Институт за разузнаване и специални задачи (Моссад)
       Най-известната израелска разузнавателна служба. Създадена на 01.04.1951 г. на базата на Политическия отдел на Министерството на външните работи на Израел.
       Моссад работи основно против главния противник на Израел - арабските държави. Същевременно отделя и съответствуващото внимание на всички други страни, където Израел има интереси, включително на най-близките съюзници - САЩ. Дейността е насочена преди всичко във внедряване на свои агенти на ключови позиции в арабските страни и неформални организации (Ал Фатах, Мюсулмански братя и др.), разкриване и предотвратяване на арабски терористични актове срещу Израел и негови граждани, физическо ликвидиране на арабски (най-вече палестински) противници на Държавата Израел, придобиване на секретна научно-техническа информация за развитието на Израел (преди всичко във военната сфера и ядрените разработки). До началото на 80-те години на ХХ в. службата работи активно и по издирването и ликвидирането на нацистки престъпници от ІІ световна война, виновни за унищожаването на евреи в Германия и окупираните от нея територии в периода 1933 - 1945 г.
       В своята дейност Моссад разчита преди всичко на отлично изградената си агентурна мрежа по света. На практика всеки, който изповядва юдаизма, е кандидат за агент или действителен агент, основната предпоставка за което е религиозната принадлежност („богоизбран народ“, според Вехтия завет). Огромното мнозинство агенти на израелските разузнавателни служби (в т.ч. и на Моссад) работят на идейна основа. В много държави (в т.ч. и в САЩ) Моссад има изградени агентурни структури, които се използуват само в краен случай. Техните членове са обикновени граждани от еврейски произход на съответното общество, които при нужда, по нареждане от Тел Авив, изпълняват изключително сложни и важни за Държавата Израел операции.
       В своята дейност Моссад използува и съчетава успешно всички средства и методи, известни на разузнаването. В резултат на това се появява готов продукт, на който биха завидели редица разузнавателни служби с многовековни традиции. Като най-големи успехи на службата можем да споменем следните операции:
         - Придобиване на копие от речта на Никита Сергеевич Хрушчов пред ХХ конгрес на КПСС - февруари 1956 г. (строго секретен, според действуващата тогава практика в СССР);
          - Внедряването на агентите Волфагнг Лоц и Елиаху Коен във висшите сфери съответно на Египет и Сирия в началото но 60-те години на ХХ в. И двамата впоследствие са разкрити. Първият е осъден на доживотен затвор и през 1968 г. разменен за 9 египетски генерали, пленени през Шестдневната война от 1967 г., а вторият - екзекутиран, но по време на своята дейност допринасят изключително много за сигурността на Израел;
          - Издирването, отвличането и предаването на съд на нацисткия престъпник Адолф Айхман, осъществено през 1960 г. Айхман е заловен в Аржентина, транспортиран в Израел, съден и екзекутиран;
          - Придобиването чрез иракски изменник на съветски изтребител МиГ-21 (модернизиран вариант) през 1963 г.
          - Придобиване на техническата документация (около 200000 документа) на френски изтребител Мираж-ІV от швейцарския инженер Алфред Фрауенкнехт;
          - Придобиване на около 200 т. обогатен уран.
          - Операцията по ликвидиране на терористи и освобождаване на заложници на летище Ентебе, Уганда, през нощта на 3-ти срещу 4-ти юли 1976 г. Една наистина забележителна антитерористична операция в световната история! При отвлечени 97 пътници и целия екипаж на полет на „Ер Франс“, израелските специални служби, под ръководството на Моссад, успяват да ликвидират шестима палестински терористи и да освободят заложниците, давайки при това минимални жертви - един офицер (командира на групата) и 20 местни (угандийски) войници. И всичко това става на повече от 5000 км от Израел.
       През цялото време на своето съществуване Моссад работи в тясна връзка с ЦРУ, а при необходимост и с други специални служби на трети страни. В резултат на това сътрудничество през 80-те години на ХХ в. военновъздушните сили на САЩ нанасят сериозни удари върху генералщабната квартира на палестинските освободителни сили в Тунис, иракския ядрен реактор близо до Багдад и либийски специални съоръжения.
       В заключение може да кажем, че Моссад е една от най-добрите разузнавателни организации в света.

Agaf Modi'in (AMAN) - Информационна служба (АМАН)
       Военно разузнаване. Това е първата израелска разузнавателна служба, създадена през 1948 г., веднага след като Израел се обособява като държава. В началото на своето съществуване използува опита на сътрудиците си - евреи - работили през ІІ световна война за САЩ и Великобритания.
       Главен противник за Израел и съответно за АМАН тогава, както и сега, са съседните арабски държави. На второ място са африканаските държави, които са с неопределена насоченост - произраелска (респективно проамериканска) или антиизраелска. Внимание се отделя също така на СССР и Социалистическите страни като доставчици на оръжие за арабските и африкански страни.
       Информацията, оценките и предвижданията, изготвяни от АМАН, обикновено са изключително точни. Не винаги обаче политическото и военното ръководство на Израел са им обръщали нужното внимание. Има обаче и няколко сериозни пропуска, като най-фрапиращият е вероятно непредвиждането на войната от Йом Кипур (Октомврийската война) през 1973 г.
       Ръководители на АМАН са били някои от най-известните политици на Израел, като Наим Херцог и Ехуд Барак.


Великобритания

Secret Intelligence Service (SIS, MI-6) - Секретна разузнавателна служба (СРС, МИ-6)
       МИ-6 води своето начало от Бюрото на тайните служби, създадено през 1909 г. През 1921 г. става Британска външноразузнавателна агенция на подчинение на Министерството на външните работи.
       В началото на своето съществуване основен противник на службата е Германия. След Октомврийската революция (1917 г.) приоритет става и Съветска Русия, впоследствие СССР. Германия е отново приоритет през 30-те години на ХХ в. и по време на Втората световна война. По време на Студената война усилията са насочени към СССР и Социалистическите страни. Понастоящем сред приоритетите е световният тероризъм. През цялото това време обаче МИ-6 извършва и сериозна разузнавателна дейност в бившите британски колонии в Африка и Азия.
       МИ-6 работи в тясно сътрудничество с ЦРУ. От друга страна, тя полага основите на разузнавателните служби в Канада, Австралия и Нова Зеландия и поддържа тесни връзки с тях. Това, както и високият професионализъм на служителите, правят Британската разузнавателна служба една от най-добрите в света.
       Агентурният апарат на МИ-6 не е така голям, както на ЦРУ, но е значително по-качествен. Използуват се всички бази за вербовка, но обикновено с агента се създават и личностнови приятелски взаимоотношения, което допринася за успешната негова дейност.
       Сред големите успехи на МИ-6 са разчитането на немските шифри през Втората световна война и вербоването на съветския афицер от ГРУ Олег Пенковски през 1961 г. Службата обаче допуска и сериозни неуспехи, като най-фрапантният е вероятно дългогодишната дейност на съветския агент Ким Филби на ръководни постове в МИ-6.
       И накрая - да не забравяме, че легендарният филмов герой Джеймз Бонд (Агент 007) също работи именно за МИ-6!
       Официален website на МИ-6 (на английски и още 6 езика, вкл. руски)


Ватикан

Официално Ватиканът не разполага с разузнавателна служба. И въпреки това, разузнаването на Светия престол е едно от най-информираните в света и вероятно най-засекретеното. Съществуването обаче на такава структура и до сега се отрича от официалните органи.
       Разузнавателната дейност на Ватикана води началото си от ранното Средновековие и може да се каже, че това е най-старата от съществуващите понастоящем разузнавателни служби. Може да се каже, че тя е и с най-многоброен личен състав. Всеки католически свещенник, независимо в коя страна се намира, доставя разузнавателна информация. Набирането на тази информация в страните с преобладаващо католическо вероизповедание се осъществява основно чрез изповедите на вярващите - едно от задължителните тайнства за всеки католик. Информацията се концентрира в папските представителства в съответната страна - нунциати и легатства, които играят ролята на резидентури. Освен по този канал, информацията постъпва и от различните католически ордени, като най-активни в тази дейност са йезуитите и доминиканците. Източник на информация са и различни католически организации и партии.
       Набраната информация постъпва в специална служба на Ватикана - Конгрегация на свещената канцелария, основана още през 1542 г. Постъпилите сведения се обработват от значителен апарат от информационно-аналитични работници, които използуват в работата си съвременна техника. По този начин Светият престол се оказва най-информираната институция в света.
       Благодарение на тази разузнавателна структура, Ватиканът е отлично осведомен за събитията по света и в частност - в Западна Европа, като често взема дейно участие в насочването на събитията в една или друга насока. От началото на Втората световна война Ватиканът започва да си сътрудничи тясно със специалните служби на САЩ и Великобритания. Това сътрудничество задълбочава по време на Студената война, като особена активност проявяват папските разузнавачи през 40-те и 50-те години на ХХ в. в Чехословакия, Полша, Албания и източните части на СССР - Белорусия и Украйна. Разузнаването на Светия престол изиграва значителна роля по време общите изборите в Италия през 1948 г., спечелени от Компартията, които впоследствие са касирани.
       И понастоящем разузнаването на Ватикана продължава успешно своята дейност, забулена в пълна секретност.


Германия

Bundesnachrichtendienst (BND) - Федерална информационна служба (ФИС или БНД)
       Основна разузнавателна служба на Германия. Създадена е през 1956 г. във Федерална република Германия (Западна Германия). Неин основател и пръв ръководител е Райнхард Гелен - ръководител на немското военно разузнаване (Абвер) на Източния фронт през Втората световна война. Първоначално личният състав на БНД е съставен изцяло от бивши офицери от Абвера. Като основно разузнавателно средство се използува оцелелият и законсервиран агентурен апарат в окупираните от войските на Третия райх територии в Източна Европа и СССР през 1941 - 1944 г.
       БНД е създадена с активното съдействие на ЦРУ, като Западногерманското разузнаване и до сега сътрудничи активно със специалните служби на САЩ. Това сътрудничество се счита за един от най-големите успехи в следвоенна Европа, т.к. става дума за съвместна дейност между победители и победени в една изключително чувствителна област, каквато е разузнаването. Явно, общият противник по това време - СССР и Социалистическите страни - е решаващ фактор.
       В дейността на БНД има както успехи, така и провали. Основно дейността е насочена срещу бившата ГДР, като именно там са постигнати най-големите успехи и именно от там са нанесени най-сериозните удари. По време на Студената война в рамките на специализацията по страни в НАТО БНД имаше като основна разузнавана страна и България, като не са известни особени успехи в тази дейност.
       След обединението на Германия (1989-1990 г.) и разформироването на специалните служби на ГДР, БНД продължава своята дейност и за обединена Германия в рамките на утвърдените приоритети на НАТО и ЕС. Централата се намира в Пулах, Бавария.
       Официален website на БНД (на немски и английски)


Франция

Direction Générale de la Sécurité Extérieure (DGSE) - Главно управление за външна сигурност (ГУВС)
       Френска специална служба, създадена през 1981 г., наследник на СВДК (SDECE). Обединява в себе си разузнаване, контраразузнаване и специални операции.
       СВДК е създадена през 1946 г. като разузнавателен орган, който няма право да извършва дейност на територията на Франция и е подчинен на Министерството на отбраната. В действителност службата се ръководи от Президента на републиката чрез специален съветник, а освен това извършва и контраразузнавателна дейност срещу чужди посолства във Франция. Дейността на СВДК е доста оригинална и не прилича на дейността на никоя друга разузнавателна служба. Има репутация на служба, която провежда странни операции - преди всичко конспиративни прониквания, отвличания, премахване на отделни личности и др.под. Особена активност проявява службата през 50-те години на ХХ в. в Индокитай и Алжир. Същевременно обаче отделът по криптография успява да разчете няколко съветски кода, което осигурява един постоянен поток от разузнавателна информация.
       Незавидната слава на СВДК довежда до нейното реорганизиране и преобразуване в ГУВС от новоизбрания френски президент Франсоа Митеран. Очакванията са, че новата служба ще работи без предишните скандали. Тези очаквания са опровергани през 1985 г., когато двама офицери от СВДК взривяват в Нова Зеландия кораб на природозащитната организация „Грийнпийс“, протестираща срещу френските ядрени опити в Тихи океан. Има загинали, а французите са разобличени и съдени.
       В края на 80-те години на ХХ в. службата донякъде пренасочва своята дейност. Основен приоритет става научно-техническото и икономическото разузнаване. Особено активна е дейността срещу американски високотехнологични фирми и организации, независимо от съюзническите отношения между двете държави. Понастоящем сред приоритетите на СВДК също така и дейността срещу тероризма.


На Балканския полуостров


Турция

Millî Istihbarat Teskilâti (MIT) - Национална разузнавателна организация (НРО или МИТ)
       Първата организирана разузнавателна служба в Турция е създадена през 1914 г. от Енвер паша. След поражението в Първата световна война специалните служби са разформировани.
       В началото на 1927 г. под ръководството ня Кемал Ататюрк се създава съвременна разузнавателна служба. Като съветник е привлечен известния германски разузнавач полк. Валтер Николай. Първи неин ръководител е Шукрю Али Йогел. До 1965 г. службата работи с кадри на Министерството на вътрешните работи.
       МИТ провежда разузнавателна и контраразузнавателна дейност в чужбина чрез своите районни управления в Анкара, Истанбул, Одрин, Измир, Адана, Диарбекир и Карс. Централата се намира в кв. Йенимахале на Анкара. Ръководи се от Съветник, назначаван от Президента на Републиката по предложение на Министър-председателя и подчинен на последния.
       По време на Студената война България беше един от приоритетите за МИТ. В нашата страна службата работеше изключително активно, като умело се възползуваше от българските турци и мохамедани. Обикновено турските разузнавачи заемаха поста консул и в това си качество имаха официална възможност за многобройни контакти сред тези групи. МИТ не се ограничаваше само с набиране на информация, а предприемаше и активни действия. Трябва да признаем, че на територията на България турското разузнаване постига някои значителни успехи, които естествено са съпътствувани и от провали.
       Понастоящем приоритетите на МИТ са значително променени. Дейността е насочена, от една страна, към страните от региона, и от друга - срещу наркотрафика, прането на пари, международната престъпност и тероризма. Освен това службата работи срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), като успя да постигне сериозен успех с арестуването на нейния ръководител Абдула Йоджалан през 1999 г. И понастоящем МИТ е една отлично организирана и високоефективна разузнавателна структура.
       Официален website на МИТ (на турски и още 5 езика, вкл. руски)


Гърция

Εθνική Υπηρεσία Πληροφοριών (ΕΥΠ) - Национална информационна служба (НИС, NIS)
       Гръцките специални служби са създадени след гражданската война 1946-1949 г. Основен разузнавателен орган е Централна информационна служба (ЦИС), която през 1986 г. получава сегашното си название. Същевременно Гърция разполага и с военно разузнаване, подчинено на Генералния щаб на армията.
       НИС е гражданска организация, за разлика от предшественичката си ЦИС, която беше полувоенна. Дейността й е насочена зад граница и на територията на Гърция срещу деструктивни въздействия срещу националната сигурност на страната. Звената в централния апарат са изградени на функционален принцип, докато при ЦИС беше залегнал териториален принцип на работа. Основните задачи, които изпълнява НИС са: придобиване на информация от военен, политически и икономически характер, отнасяща се до националната сигурност на страната; противодействие на разузнавателната дейност на чужди страни срещу Гърция; опазване на държавните тайни (без тези в армията и военната промишленост); набиране и обработка на информация с помощта на електронни средства; обезпечаване сигурността на държавните комуникации; набиране на информация от открити източници; предоставяне на информация за националната сигурност на оторизираните потребители.
       В продължение на повече от четири десетилетия по време на Студената война България беше основен противник за гръцкото разузнаване (обратното също е вярно). Тогавашната ЦИС изграждаше на наша територия агентурни мрежи, понякога успешно, понякога не.
       Официален website на НИС (на гръцки и английски)


Сърбия

Безбедностно Информативна Агенциjа (БИА)
       Наследник на известната УДБ (Управа Државне Безбедности), наричана още Удба.
       Първите сръбски разузнавателни организации са създадени след І св. война. През април 1941 г. Сърбия капитулира пред Германия, страната е окупирана и всички държавни структури, в т. ч. и службите за безопасност - ликвидирани. Сформира се мощно партизанско движение под ръководството на Й. Б. Тито, което изгражда свои специални структури. Именно на тяхна база се изграждат следвоенните сръбски специални органи.
       През 1946 г. е създадена Удба като централизирана структура, която се грижи за държавната сигурност на Югославия, в т. ч. извършва и разузнавателна дейност зад граница. С някои изменения службата просъществува до 1992 г. В този период Удба укрепва организационно и методически и е една от добрите световни разузнавателни организации. Работи както по възможните противници (в т. ч. и България), така и по многобройните емигрантски организации зад граница. Специфична особеност е, че обикновено посланникът на Югославия в дадена страна изпълняваше и ролята на Резидент.
       В началото на 50-те години на ХХ в. отношенията между България и Югославия се обтягат. Удба започва да работи на наша територия, като извършва както информационна, така и активна дейност. Чак до 70-те години нелегално през границата се прехвърлят разузнавачи и диверсанти. Малко подробности от тази дейност са обществено достояние, но службата регистрира несъмнени успехи. Същевременно един от най-големите успехи на българското контраразузнаване е свързан пак с Удба. През 70-те години е разкрит сръбски агент-нелегал, действуващ под прикритие на лесничей във Видинско.
       През 90-те години ситуацията в бивша Югославия е нестабилна, което се отразява и на дейността на разузнавателната служба. Все пак тя успява да опази голяма част от кадровия си потенциал и информационните източници. На тази база през юли 2002 г. е създадена днешната БИА.


България

Държавна Агенция "Разузнаване" (ДАР)
       Една от двете разузнавателни служби в страната. Наследник на ПГУ и НРС вече е ДАР. Центърът се намира в София - Красно село. Занимава се с разузнавателна и контраразузнавателна дейност зад граница. Повече информация за ДАР може да намерите в рубриката „Разузнаването в България“ и на сайта на службата.
       Официален website на ДАР (на български и английски)

Служба „Военна информация“ на МО
       Военно разузнаване на Реп. България. Наследник на РУМНО. Подчинено е на Министъра на отбраната. Центърът се намира в София - Бъкстон. Основната дейност е насочена към придобиване на информация от военен характер зад граница. Службата успя в значителна степен да съхрани структурите си след 1989 г. и понастоящем работи активно по приоритетните задачи, поставени пред Министерството на отбраната в контекста на членството на Реп. България в НАТО.
       Официален website на Служба „Военна информация“ (на български, английски, немски и френски)