Разузнаването, наричано още шпионаж, съществува от незапомнени времена. Още неандреталецът е бил принуден да се занимава с разузнаване, макар че едва ли е осъзнавал това. Намирането на обекти за лов и тяхното преследване, защитата на племето от враждебни себеподобни и хищници, прогнозирането на климатичните промени и свързаните с тях действия за оцеляване - всичко това е налагало да развие своите способности за наблюдение, анализ и прогноза. А точно тези действия и днес са в основата на разузнавателната дейност, независимо от огромното развитие на цивилизацията.

От дълбока древност тайните служби са оказвали голямо, а в мого случаи - решително влияние върху историческия ход на обществените процеси. Същевременно единични са случаите, когато са получавали официално признание. Това вероятно се дължи на две основни причини. Първата е, че на широката публика се поднася удобна версия за дадено историческо събитие или процес, съобразена с интереса на силните на деня - политици, духовенство, богаташи или други. Обикновено тази версия се разминава с реалността, но именно тя остава за историята. В тази връзка трябва да се отбележи, че документите на сериозните разузнавателни служби се съхраняват вечно и не подлежат на обнародване. Например и до сега се съхраняват секретни документи на британските тайни служби от ХVІ в., а в секретния архив на Светия престол се твърди, че има документи още от началото на новото летоброене. Втората причина е чисто професионална - обикновено операциите на разузнавателните служби са тайни и тяхната същност и участници остават в неизвестност - по такъв начин се спазва принципа за конспиративност в разузнавателната работа.

Според класическото определение, разузнаването извършва две основни функции - информационна и активна.

Информационната функция се състои в придобиване, подбор, обработка и анализ на информация от други страни относно страната, която извършва разузнаването или съюзнически на нея страни. В това число се включва и информация за планираната диверсионната и шпионска дейност от страна на чуждата страна. Източниците на информация са най-различни, но най-общо могат да бъдат разделени на официални и секретни. В днешно време все повече нараства ролята на официалните източници - печатни издания, радио, телевизия, Интернет и т.н. Според някои експерти, понастоящем разузнавателните служби набират над 80% от информацията именно от официални източници. Проблемът при информацията от официални източници е ниското ниво на достоверност и големия обем, което изисква съответната служба да разполага със специалисти и технически средства за нейната обработка и оценка. Секретните източници са класическите разузнавателни източници - агентура, технически средства и др. под. Получената от тях информация се отличава с конкретност, достоверност и обикновено има много висока по-висока стойност от тази, придобита от официални източници.

Активната дейност е съсредоточена към въздействие върху чужди страни с цел постигане на желания от нашата страна резултати. Това въздействие може да бъде в икономическата, социалната, политическата, военната или друга сфера. Във военно време тази функция е особено важна, тъй като, от една страна, подронва духа на противника а от друга, доставя дезинформация, с което осигурява успешни действия на собствените войски. На пръв поглед, в мирно време тази функция на разузнаването е на втори план, но практиката показва обратното. Цялата човешка история е изпъстрена с активни мерприятия на една или друга специална служба, въпреки че това участие обикновено се премълчава. Тази практика продължава и в наши дни. Където има преврат, метеж, нежна или не дотам нежна революция, подмяна на изборен вот, бламиране на правителство и други подобни събития, почти винаги зад кулисите стои определена тайна организация, която изпълнява ролята на кукловод.

Разузнавателната дейност се извършва от хора. Някои ги наричат разузнавачи, а други - шпиони, като понятието обикновено показва отношение - наш или чужд. Съгласно приетата на Брюкселската конференция през 1874 г. „Декларация за правилата при водене на война" „шпионин...се нарича лице, което тайно или под лъжлив предлог се занимава със събиране на информация за другата страна", докато разузнавачът е съгледвач, който не скрива своята принадлежност към военнослужащите. Както е видно и от определенията, двете понятия се явяват почти синоними и в практиката не се прави разлика между шпионин и разузнавач, още повече че тези определения се отнасят само за състояние на война. Ние се придържаме към понятието „разузнавач“, независимо за коя служба и държава става въпрос.

Работата на разузнавача е изключително сериозна, отговорна и сложна, като рискът в нея е особено силен - дори в мирно време заловеният противников разузнавач в най-добрия случай се изгонва от страната, а в най-лошия се представя пред Върховната инстанция, като никой от близките му не научава дори че е приключил земния си път. По време на война обикновено се прибягва към най-неприятния вариант без излишни формалности. За да минимизира риска, разузнавачът трябва да бъде незабележим и същевременно да е в центъра на събитията - в противен случай или ще бъде разкрит, или няма да изпълни поставените задачи. Много е трудно да бъде постигната такава комбинация и именно поради това разузнаването е дейност, която може да бъде успешно извършвана само от личности с много висок интелектуален и психологически потенциал. Реалното разузнаване е доста далеч от представата, създадена от повечето книги и филми. Ежедневна напрегната мисловна дейност, предвиждане ходовете на противника, планиране на собствените действия, изчакване на подходящи условия за конкретно мероприятие и осъществяване на замисъла. Едновременно с това - набиране на най-различна, често незначителна на пръв поглед информация, отсяване и структуриране на събраните факти, анализ и оценка. И всичко това се прави по такъв начин, че околните по никакъв начин да не си помислят дори, че въпросното лице се занимава и с нещо различно от покупко-продажба на електрически крушки, да речем. А в някои случаи и под чужда самоличност. Именно поради това разузнавачът е човек, който съчетава в себе си взаимноизключващи се личностнови характеристики, силен интелектуален потенциал, устойчива психика, отлично здраве. И именнно по качеството, а не количеството на кадрите се съди за силата на дадена разузнавателна служба.